За книгата: 2004 г. / "Всичко е точно както казах. Ние сме отговорни за нашите грехове. Шаболд никога не е познавал истинския живот. Между него и реалността стоеше преграда от дебелата му кожа и бодигардове. И какво стана? Срещнах го по пътя. Бях част от реалността. Бях неудобен за него. Имах предвид смърт, раздразнение и всякакви житейски неудобства, за чието съществуване той дори не подозираше. Шаболд не можа да се отърве от мен. Тогава той сякаш се върна в детството и се държеше като капризно дете. Хора като него са много меки: щом животът ги удари тежко, те веднага се предават без повече съпротива…»